Не се стърпях и не изчаках 2019 г. (30-ата годишнина), за

Не се стърпях и не изчаках 2019 г. (30-ата годишнина), с цел да пиша за (върви нонстоп по положителните телевизии). Да, това е оня филм на Хърбърт Рос (подарил ни " Момиче за довиждане ", най-хубавото от Нийл Саймън) по пиеса на Робърт Харлинг (непозната тук) със Сали Фийлд, Шърли Маклейн, Олимпия Дукакис, Джулия Робъртс (дотук към днешна дата общо 6 Оскара за тези актриси!), Дарил Хана, Доли Партън. Мъжете също са класа: Сам Шепърд, Том Скерит, Дилън Макдермът...

В малко идилично градче имаме богатства и великодушна богата вдовица (Олимпия Дукакис), сопната, нападателна и хаплива някогашна хубавица вдовица (), обилна, сексапилна и отзивчива фризьорка (Доли Партън), отрупана с каузи работлива симпатична стопанка (Сали Фийлд), нейната интелигентна и красива щерка (), очарователна самотна засегната пришълка (Дарил Хана)... Мъжете, сбити, бъбриви, директни, потайни, семпли, образовани, са декор.

Героинята на има диабет от дребна и докторите не й позволяват раждане. Само че тя е вироглава и непреклонна, дами се за обичания (Дилън Макдермът) и ражда. Останалото са доста сълзи, само че и спомен за едно скъпо женско другарство (истински " стоманени магнолии " ), за аромата и атмосферата на малко китно разцъфнало старомодно градче, където всички се познават и си оказват помощ. Където макар нещастието животът продължава заедно и оптимистично, с обич и приятелство, без давност, само че и без излишно взиране в предишното.

Автор: Бистра Андреева